СС Щурмбригада Дирлевангер се гордее със съмнителното отличие, че е най-кръвожадното звено

Секретен сътрудник Щурмбригада Дирлевангер се гордее със съмнителното отличие, че е най-кръвожадното звено на нацистката военна машина. Известен със своята грубост и открития си садизъм, проявяван от командващия офицер – мъж, който преди този момент е затворен за обезчестяване на младо момиче – дейностите на бригадата са толкоз скверни, че даже доста от горните етажи на самото нацистко главнокомандване са отвратени от тях. И по този начин, по какъв начин породи това звено, за какво са толкоз брутални членовете му и за какво изобщо им е разрешено да се държат по този начин?

Оскар Дирлевангер

Официално 36-та дивизия „ Вафен Гренадир “ на Секретен сътрудник е образувана през 1940 година като отговор на заповед на Хитлер за подсилване на немската мощ като се употребяват нарушители (първоначално единствено наказаните за леки престъпления). Въпреки това, с течението на войната редиците на тези батальони стават несъмнено по-еклектични като някои, като бригада Дирлевангер, взимат най-лошите от най-лошите нарушители, както и пациенти от психиатричните заведения.

Когато не ги хвърлят в месомелачката, тези батальони (Strafbattalions) са принудени с оръжие да правят тежък физически труд и са убивани дори за незначителни нарушавания. Мъжете също така не имат сан и се бият в елементарни униформи.

Наградата им, в случай че приемем, че са съумели да оцелеят, е, че евентуално могат да бъдат заличени престъпните им досиета и даже да им бъдат дадени някакви по-традиционни звания, както и да бъдат пренасочени към военни единици, които не са толкоз рискови.

В рамките на тези батальони обаче един се отличава с равнище на грубост, което кара даже и най-извратените мозъци да се възмутят – нещо, което горните етажи на нацистката военна машина намират за изключително потребно за военните си старания. Виждате ли, да имате разполагаем глутница гневни кучета е потребно в избрани обстановки. И тук наподобява подобаващ миг да отбележим, че една тактичност, която дирлевангерите употребяват, е да пускат точно изгладнели и измъчвани кучета измежду цивилните, осен за лично развлечение, и с цел да насадят подобаващия боязън у останалата част от популацията.

Готлъб Бергер

Това ни води до командващия офицер от бригада Дирлевангер – Оскар Дирлевангер, непосредствен другар на генерал-лейтенант Готлъб Бергер, един от „ дванадесетте апостоли “ на „ архитекта на Холокоста “ Хайнрих Химлер. Дирлевангер преди този момент служи в Първата международна война, където е ранен 6 пъти, само че наподобява служи добре, тъй като се издига до ранга на лейтенант. След войната обаче мъжът става „ душевен неустойчив, агресивен алкохолик “ и злоупотребява с опиати.

Между международните войни той взе участие в различни маневри като потушаването на Германската гражданска война, става докторат по политически науки и постоянно е осъждан за разнообразни закононарушения, като обири. Нещата стават още по-сериозни, когато през 1934 година той е наказан за обезчестяване на 14-годишно момиче, след което незабавно краде държавна кола, с която катастрофира, защото е и много пийнал. След няколко години, когато е освободен, вместо да живее като естествен жител, той съвсем незабавно е наказан още веднъж за полово принуждение.

С помощта на Готлъб обаче не след дълго още веднъж е на независимост и отива да се бие в испанската революция под командването на военачалник Франсиско Франко. Благодарение на службата му по време на тази война, когато се връща в Германия, е възобновен на работа и в последна сметка е назначен да командва група нарушители. Първоначално неговото звено се състои от няколко десетки души, в това число бракониери – концепцията е, че техните ловни умения биха се отразили добре на следенето на съпротивата и на евреи бегълци.

Мъртви полски цивилни след Клането при Вола

Дирлевангер се възползва изцяло от позицията си на началник на тази единица и взе участие в прояви на свирепост с необикновен мащаб. Отвъд гореспоменатата тактичност с кучета, друго, още по-ужасяващо нещо, което вършат, е да събират напълно млади девойки, да ги събличат голи, да ги бият до гибел, след което да им инжектираше стрихнин. Твърди се, че най-после той и хората му се забавляват да ги гледат по какъв начин девойките конвулсират до гибел.

Друга тактичност е да съберат група хора и да ги натъпкат в постройка, след което да я възпламенят. Всеки, който бяга от постройката, откакто тя е запалена, веднага е застрелван.

Бригадата е известна и с тероризиране на локалното население посредством групови изнасилвания, побои, грабежи, изнудване, безразборни убийства, изкормване на деца пред родителите им и така нататък

Дори някои от най-ревностните нацистки поддръжници се отвращават от някои от тези дейности, което довежда до чести апели за арестуване на Дирелвангер или най-малко до пренасочване на бригадата към фронта, вместо да надзирава цивилни.

Всъщност в един миг юристът и арбитър от SS Георг Морген е толкоз шокиран, че издава заповед за ареста на Дирлевангер. Естествено, Дирлевангер се обръща към Бергер, който от своя страна се обръща към Химлер като му споделя в писмо: „ По-добре да застреляте прекалено доста поляци, в сравнение с прекомерно малко. Дива страна не може да се ръководи по порядъчен метод. “ Очевидно Химлер е склонен и на Дирлевангер е разрешено да продължи и даже нараснал.

В различен случай военачалник Хайнц Гудериан моли към самия Хитлер да изтегли отряда на Дирлевангер. Хитлер обаче отхвърля молбата, тъй като вижда, че бригадата постига резултати, когато става дума за потушаване на въстанията, следене на избягалите и втълпяване на извънреден боязън измежду цивилните.

Като се има поради, че мощ на бригадата не е толкоз в добре подготвените бойци, а по-скоро в неналичието на даже грам милост и морал, отговорностите на извергите през по-голямата част от войната са угнетяване на гражданската активност в следена от нацистите Източна Европа, като подразделението работи най-вече в Полша и Беларус.

Полски боец по време на Варшавското въстание от 1944 година

Може би най-скандалното събитие, в което взе участие бригада Дирлевангер, е Варшавското въстание от 1944 година По време на Клането при Вола, бригадата избива хиляди невъоръжени цивилни и взе участие в немислими жестокости. Например, отчети описват за Дирлевангер и неговите мъже, които изгарят живи пациенти в болница, изкормват крещящи дами пред фамилиите им и избиват цяла класна стая с деца с щиковете и прикладите на пушките си. Защо по този начин, вместо да стреля по децата? Сапьорът на немската войска Матиас Шенк разказва претекстовете по този начин:

Бруталността на бригадата е такава, че даже не знаем какъв брой хора убиват по време на войната, като информацията, събрана от разнообразни източници, нормално дефинира броя сред 30 000 и 120 000 цивилни в Беларус и се счита, че най-вероятно са около 50 000 в Полша.